Морски бозайници

Китоподобни (Cetacea) са разред водни плацентни бозайници. Името произхожда от старогръцки (гр. κῆτος) и означава морско чудовище. Известни са около 80—90 вида китоподобни. Китоподобни са китовете, делфините и морските свине. Всички те се характеризират с изключителна интелигентност. Китоподобните бозайници са най- видимият и емблематичен показател за здравето на моретата и океаните на планетата.

В Черно море се срещат три вида китоподобни бозайници — обикновен делфин, афала и морска свиня (муткур), представени от характерни подвидове.

Опазването на китоподобните бозайници е голямо предизвикателство за съвременността. Те се нуждаят от защита, тъй като са особено уязвими на различни заплахи, свързани с човешката дейност — инциденти при улов в рибарски мрежи, намаляване на рибните запаси и хранителния им ресурс поради свръхулов, химическо замърсяване, високи нива на шум, сблъскване с плавателни съдове и други смущаващи животните дейности в морето. Заплахите за съществуването им са особено сериозни в затворените морета.

Китоподобните са високо развити и умни бозайници, които живеят дълго, имат ниска размножителна способност и са от съществено значение за морската екосистема.

Те са в категорията на застрашените видове в Черно море според списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Поради полузатворения и изолиран характер на нашето море, те са еволюирали като ендемични подвидове: черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus), черноморска афала (Tursiops truncatus ponticus) и реликтен муткур (Phocoena phocoena relicta).

В миналото делфините са били обект на промишлен улов. Днес и трите вида са защитени от закона. Тяхното опазване се регламентира от Закона за биологичното разнообразие и Закона за рибарството и аквакултурите. Муткурът и афалата са в Червената книга на България. В международен аспект делфините, обитаващи Черно море, са включени в редица природозащитни документи — Конвенцията за мигриращите видове (СМS), Споразумението за опазване на китоподобните в Черно море, Средиземно море и съседната акватория на Атлантическия океан (ACCOBAMS), Директивата за местообитанията на ЕС и др. България изпълнява национален план за опазване на китоподобните в Черно море в рамките на ангажиментите на страната ни към международните споразумения и в духа на политиката на ЕС. По отношение на опазването на морските бозайници редица експерти се застъпват за преминаването към подход, който обхваща всички

Сем. Делфини (Delphinidae)

Делфините имат средни размери на тялото и най-едрите видове, като косатката, достигат до 7—8 м. Гръбният плавник е разположен около средата на тялото или малко напред, а у някои липсва. Опашният плавник в средата на задния край е дълбоко врязан. Гръдните плавници са широки и заострени в края. Окраската на тялото им е разнообразна. Зъбите на горните и долните челюсти силно варират по брой и при много видове са над 100. Разпространени са във водите на океаните и някои морета. Всички делфини са хранят с риба и други морски организми. У нас ловът на делфини е забранен от 1967 г.

Обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus)

Обикновен делфин. Илюстрация: Асен Игнатов

Обикновен делфин Илюстрация: Асен Игнатов

Обикновеният делфин се среща почти навсякъде, включително и по нашето Черноморско крайбрежие, но в най-голямо количество в топлите области на Атлантическия и Тихия океан. На дължина тялото му достига до 2,6 м, а средното му тегло е 53 кг. Тялото му е стройно, продълговато. Муцуната му е удължена като клюн, а на главата има изпъкнала мазна възглавничка. Гръбният плавник е сърпообразно извит. Окраската силно варира, като обикновено горната страна е черна, а коремната бяла. Отстрани тялото му има по две сиви петна. Във всяка долна и горна челюст притежава по 40—60 конусовидни зъба. Плува бързо, със скорост 40— 50 км в час, като се гмурка на малка дълбочина, където се ориентира с ултразвуци. В Черно море прави сезонни миграции в зависимост от храната — през пролетта и лятото в северните, а през зимата — в южните райони. Той води стаден начин на живот, като се събира на големи ята. Храни се с риба — хамсия, трицона, сафрид, лефер, барбуня и някои ракообразни. След 10—11 месеца бременност ражда по 1—2 малки, дълги до 80—95 см, които бозаят около 4 месеца и стават полово зрели след 3 години.

Aфала (Tursiops truncatus ponticus)

Афала. Илюстрация: Асен Игнатов

Афала Илюстрация: Асен Игнатов

Афалата е разпространена почти навсякъде, включително в нашето Черно море, но не се среща във водите на Арктика и Антарктика. Тя е най-едрият черноморски вид от делфините. На дължина тялото ѝ достига от 100 до 310 см, а средното ѝ тегло е около 120 кг. Окраската ѝ варира доста, като в повечето случаи на горната страна е черна, а на долната бяла. Около очите и между тях има черна ивица. Зъбите ѝ имат конична форма, като на всеки горен и долен челюстен ред има от 18 до 26 зъба. Населява умерените и тропичните зони на океаните и много вътрешни морета, като се държи близо до бреговете. Храни се с риба и мекотели. Тя може да плува със скорост до 50 км в час и да се гмурка дълбоко във водата, като прави пръскащи фонтани до 1,5 м. След 11—12 месеца бременност ражда веднъж на 2 години по едно малко, което е дълго до 100 см и тежи 12 кг.

Сeм. Морски свине (Phocoenidae)

Морските свине са семейство морски бозайници от разред китоподобни близки до делфините, които се отличават от тях с по-малките си размери и по късата си заоблена муцуна.

Морска свиня (Муткур) (Phocaena phocaena relicta)

Морска свиня (Муткур). Илюстрация: Асен Игнатов

Морска свиня (Муткур) Илюстрация: Асен Игнатов

Морската свиня, наречена още муткур, е разпространена в Атлантическия и Тихия океан, както и в някои изолирани райони, включително в нашите черноморски води. Той е най-дребният черноморски китоподобен бозайник — на дължина достига до 180 см, а теглото му е до 80 кг. Муцуната му е тъпа, а гръбният плавник е триъгълен и сравнително нисък. Окраската на горната страна е тъмносива, а на долната бяла или сива с не съвсем ясно изразена граница между тъмната и бялата окраска. Зъбите на горната му челюст са 24—27, а на долната 22—24. Обитава крайбрежните води и извършва сезонни миграции. Храни се предимно с риба и безгръбначни животни. Образува групи от 2 до 10 животни. След 10-месечна бременност ражда всяка година по едно малко с дължина на тялото 70 см и тегло 4 кг, което бозае 4 месеца. Морската свиня е била обект на интензивен промишлен риболов. Сега уловът ѝ е забранен и тя е от категорията застрашен вид.